"Книжарница в Париж" съживява последния сценарий на Еторе Скола
Литературният пазар в последните няколко години изобилства от книжарнички край Сена, сладкарнички в Милано и цветарнички в Сен Тропе. Всички те имат своя публика, която безспорно цени умалителните форми, захаросаните повествования и приповдигнатите хепиенди. Вероятно към тях е насочен и филмът " Книжарница в Париж " (макар и без наставка " -чк- " ), дебютирал на българския екран като част от фестивала " Синелибри " в края на 2021 година
Изненадващо, зад кино лентата не стои никой от тези съмнителни бестселъри на нашето време! Сладникавото заглавие изискуем на американските разпространители на кино лентата, които го прекръщават A Bookshop in Paris. Всъщност неговото име е Il Materiale Emotivo, или " Емоционалният материал " на италиански - езикът, на който този филм приказва, въпреки да е разположен в града на Сена и да демонстрира неизбежната Айфелова кула в задния проект. А книжовен първоизточник въпреки всичко има, въпреки че и зад него първоначално е... киното. Италианският режисьор Еторе Скола (1931-2016), останал в историята на седмото изкуство с " Грозни, мръсни, зли ", " Обичахме се толкоз доста ", " Един необикновен ден ", написа сюжета " Дракон във формата на облак " в края на живота си. Не съумява да го снима, само че в съдействие с карикатуриста Иво Миладзо той се появява в книжарниците във тип на комикс. А по комикса писателката Маргарет Мацантини, неизменимата сътрудничка на своя брачен партньор - режисьора и артист Серджо Кастелито, основава сюжета на Il Materiale Emotivo. Двамата към този момент са работили върху редица филми, познати на българската аудитория - " Не мърдай " с Пенелопе Крус, " Да дойдеш на света ", " Никой не се избавя самичък ", " Фортуната ".
В основната роля е отново Кастелито - възрастен мъж, очукан от живота, намерил убежище от външния свят в магазинчето на кьоше и в страниците на книгите, с които то е цялостно. Неговият Париж е като изваден от илюстрация в комикс - пресъздадена в студио 5 на " Чинечита " - и героите му съвсем не напущат дребното площадче, където се разиграват техните пристрастености и несгоди. Този закрепостен фон за история, в която актьорското преобразяване играе водеща роля, припомня за театрална сцена и за Шекспировото " Целият свят е сцена и всички сме артисти ". За това спомага и алената завеса, която се подвига в първия и спуска във финалния кадър на лентата.
Винченцо живее самотно, поддържа връзка кратко с минувачите и с дребното си клиенти. На втория етаж още по-затворен живот води щерка му Албертин - тийнейджърка, парализирана при случай. Самотният татко поставя нежни грижи за нея, надявайки се тя да проговори - филмът ясно загатва, че Албертин не е няма, ами се инатѝ. Всичко се прекатурва, когато в книжарницата влетява млада, красива и истерична актриса от отсрещния спектакъл. В ролята е Беренис Бежо - помним я от наградения с " Оскари " " Артистът ". Двамата поддържат връзка с книги, жестове, функции и по този начин натрупват " прочувствен материал ", който надвива над безразличието от дотогавашните житейски разочарования.
То се знае, " Книжарница в Париж " е любовен филм и не заобикаля клопките на сантименталния жанр; също така Мацантини изпъстря разговора си с прекалено доста цитати. Но въпреки всичко тази меланхолична приказка за любовта към четивото, сцената и близък оставя приятен послевкус. Затова оказва помощ и актьорското наличие, изключително това на лъчезарната Беренис Бежо.
Изненадващо, зад кино лентата не стои никой от тези съмнителни бестселъри на нашето време! Сладникавото заглавие изискуем на американските разпространители на кино лентата, които го прекръщават A Bookshop in Paris. Всъщност неговото име е Il Materiale Emotivo, или " Емоционалният материал " на италиански - езикът, на който този филм приказва, въпреки да е разположен в града на Сена и да демонстрира неизбежната Айфелова кула в задния проект. А книжовен първоизточник въпреки всичко има, въпреки че и зад него първоначално е... киното. Италианският режисьор Еторе Скола (1931-2016), останал в историята на седмото изкуство с " Грозни, мръсни, зли ", " Обичахме се толкоз доста ", " Един необикновен ден ", написа сюжета " Дракон във формата на облак " в края на живота си. Не съумява да го снима, само че в съдействие с карикатуриста Иво Миладзо той се появява в книжарниците във тип на комикс. А по комикса писателката Маргарет Мацантини, неизменимата сътрудничка на своя брачен партньор - режисьора и артист Серджо Кастелито, основава сюжета на Il Materiale Emotivo. Двамата към този момент са работили върху редица филми, познати на българската аудитория - " Не мърдай " с Пенелопе Крус, " Да дойдеш на света ", " Никой не се избавя самичък ", " Фортуната ".
В основната роля е отново Кастелито - възрастен мъж, очукан от живота, намерил убежище от външния свят в магазинчето на кьоше и в страниците на книгите, с които то е цялостно. Неговият Париж е като изваден от илюстрация в комикс - пресъздадена в студио 5 на " Чинечита " - и героите му съвсем не напущат дребното площадче, където се разиграват техните пристрастености и несгоди. Този закрепостен фон за история, в която актьорското преобразяване играе водеща роля, припомня за театрална сцена и за Шекспировото " Целият свят е сцена и всички сме артисти ". За това спомага и алената завеса, която се подвига в първия и спуска във финалния кадър на лентата.
Винченцо живее самотно, поддържа връзка кратко с минувачите и с дребното си клиенти. На втория етаж още по-затворен живот води щерка му Албертин - тийнейджърка, парализирана при случай. Самотният татко поставя нежни грижи за нея, надявайки се тя да проговори - филмът ясно загатва, че Албертин не е няма, ами се инатѝ. Всичко се прекатурва, когато в книжарницата влетява млада, красива и истерична актриса от отсрещния спектакъл. В ролята е Беренис Бежо - помним я от наградения с " Оскари " " Артистът ". Двамата поддържат връзка с книги, жестове, функции и по този начин натрупват " прочувствен материал ", който надвива над безразличието от дотогавашните житейски разочарования.
То се знае, " Книжарница в Париж " е любовен филм и не заобикаля клопките на сантименталния жанр; също така Мацантини изпъстря разговора си с прекалено доста цитати. Но въпреки всичко тази меланхолична приказка за любовта към четивото, сцената и близък оставя приятен послевкус. Затова оказва помощ и актьорското наличие, изключително това на лъчезарната Беренис Бежо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ